Жълта тинтява
Описание:
Многогодишно тревисто растение с месесто дебело коренище. Корените достигат на дължина до 1 м,
отвън са кафяви, а вътре жълтеникави. Цялото растение е голо (без власинки),
синкавозелено. Листата са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, надлъжно надиплени с дъговидно
жилкуване. Приосновните листа са до 30 см дълги и 15 см широки, с дръжки. Цветовете са
златистожълти, събрани в многоцветни прешлени. Тичинките са 5. Плодът е многосеменна продълговата
кутийка. Цъфти юли - август.
Разпространение:
Расте по влажни каменливи склонове и скални полянки, най-често между 1600-2200 м надморска
височина. У нас се среща в Централна Стара планина, Средните Родопи, Рила и Пирин.
Употребяема част:
Използва се коренът, коъто се изважда през есента и веднага се изсушава, за да не ферментира,
защото съдържа около 20% захари.
Действие:
Билката е най-горчивото растение от употребяваните в медицината апетитовъзбуждащи билки. Тя
тонизира цялата храносмилателна система - засилва отделянето на слюнка, стомашен сок, жлъчка и
други храносмилателни сокове и подобрява храносмилането. Има слабо глистогонно дествие.
Експериментално е установено, че активизира производството на бели кръвни клетки, което може
да се отрази благоприятно на имунната защита на организма.
Приложения:
лошо храносмилане, безапетитие, колики, запек, анемия, жълтеница, пясък в бъбреците
някои използват билката при ревматизъм, подагра и малария.
| |