Бял пелин
Описание:
Многогодишно сребристо тревисто растение със своеобразен приятен аромат и силно горчив вкус.
Стъблото а от 40-120 см високо, в горната част разклонено, в основата вдървеняло. Листата от
двете страни са покрити със сребристи копринести власинки. Всички цветове са тръбести, жълти,
без чашка. Плодът е около 1 мм дълъг, кафяв, продълговат, заострен. Цъфти от юли до септември.
Разпространение:
Расте по тревист и каменисти места, из храсталаци и градини, главно в равнините и предпланините.
Употребяема част:
Използват се цъфтящите облистени връхни части, отрязани на около 25 см от върха. Събират се в
началото на цъфтежа. Да се внимава да не се смесва с черния пелин, на който листата отгоре са
тъмнозелени, голи, а отдолу бели.
Действие:
Билката е едно от най-употребяваните растения в балканската медицина. Експериментално е доказано,
че тонизира мускулатурата на храносмилателните органи, увеличава отделянето на храносмилателни
сокове и подобрява храносмилането. Съдържащите се в етеричното масло съставки възбуждат
централната нервна система. Има противовъзпалително дествие (хамазуленът) и способност да
премахва спазмите на гладкомускулните органи - стомах, бронхи и др.
Приложения:
при гастрит и други възпаления на стомаха, чернодробни и жлъчни заболявания
при лош дъх в устата, анемия, безсъние, чревни паразити, нередовна менструация
гръдна жаба, бронхиална астма
екземи, рани, ухапвания от насекоми
стръковете се поставят между дрехите - ароматизиране и срещу молци
не е подходяща при кърмачки, болни с мозъчни кръвоизливи и при язвена болест
продължителната му употреба може да предизвика атоничен запек
| |